Кучетата водачи тренират усилено в детска градина и училище
06.06.2008Те са породисти, изключително адаптивни и дружелюбни. Имат златиста козина и очарователен поглед. Имената им са звучни – Кари, Грима, Дарик, Вивиан… Тренират месеци наред послушание и преодоляване на препятствия. Ходят на четири лапи, но имат очи. И една единствена мисия – да служат на слепия.
В България има само шест обучени кучета водачи, които служат на незрящи хора. Породата им е английска - голдън (златен) ретривър и лабрадор. Това са кучета за специални задачи. Лесно се поддават на обучение, реагират бързо на команда, послушни са и са разсъдливи.
Вече трета година фондация “Очи на четири лапи” подготвя ретривърите за водаческа служба. Мисията е тежка, тъй като много от четириногите отпадат в процеса на обучение. Служебното куче трябва да има здраво тяло и безупречно поведение. Няма място за страх, за апатия, за агресия. За съжаление дали то е подходящо за служба, се установява най-рано след десетия месец, когато се оформи физиката и характерът му. Налага се през школата да преминат обучение десетки кучета, за да останат онези няколко, които стават за водаческа служба. Засега те са само шест.
Училището го създава Албена Алексиева – един изключително ерудиран и отворен към света човек, надъхан с оптимизъм и вяра в доброто. Незряща е, резултат от вирусен менингит, който я спохожда на 13-годишна възраст. Въпреки обрата тя завършва психология и радиожурналистика в най-престижното българско учебно заведение – СУ “Св. Климент Охридски”. Твърди, че до ден-днешен никой не е поглеждал двете й дипломи. Води радиопредаване за животни по Дарик радио. В сайта на фондацията, която учредява през 2000 г. – “Очи на четири лапи”, тя пише: “Обичам сина си, работата и живота”.
Кучетата водачи при нас преминават през два етапа, започва Албена и обяснява как образно тези етапи могат да се нарекат детска градина и училище. Най-напред кучето отива в приемно семейство за отглеждане и възпитание в послушание. Това е детската градина. Общо 11 кучета са настанени в домовете на приемните си стопани. Там те се обучават в изпълнението на команди “Ела тук”, “Седни”, “Легни”, “Редом”, “На място”. Това прави кучето управляемо. На една година те трябва не само да бъдат послушни и да изпълняват командите, но и да са свикнали с всички ситуации в града и с градската среда – миризми, шумове, тълпи. Това ги отличава от домашните любимци, за които не е задължително да могат да пътуват в трамвая, да се държат дисциплинирано в метрото или на други обществени места. Но за кучетата водачи това е работната им среда. И те трябва да се чувстват безопасно и комфортно в нея.
За съжаление нито хората по улиците, нито столичната администрация се грижи за това. Гражданите често роптаят, че кучето няма място в трамвая или в магазина, а това стресира и без друго обърканото в хаоса и шума на градската среда животно. Хилядите дупки, счупени тротоарни плочи, шахти, табели, поставени по-ниско от определеното по закон, нанасят тежки контузии на слепите хора. Повече толерантност е нужна на българина, казва Албена Алексиева.
Обучението на кучетата в детската градина или първият етап продължава около 12 месеца. През това време всяка седмица кучето се води в училището за тренировки с инструкторите по послушание. Занятията са около 40 учебни часа. Следват изпити за поведение и тестове за здраве. Ако всичко е наред, кучетата влизат на водаческо обучение в училището. Това са шест до осем месеца усилени тренировки на полигон със симулирани градски препятствия. Кучето се учи да не прескача появилото се пред него препятствие, а да го прекрачва или заобикаля. То трябва да съумее да прецени начина, по които да обходи една дупка например, така че в нея да не попадне слепият човек.
С много търпение и тренировки това се постига, уверена е Мартина Маринова, единственият лицензиран инструктор на кучета водачи в България. Обучението си тя е получила в световноизвестна московска школа. До месец очаква в училището експерт от Русия, който да сертифицира шестимата й колеги, които в момента се обучават при нея.
Обедните часове са за разходка и тренировки на полигон. Наред е Кари – един красив голдън ретривър, който спокойно преодолява симулираните препятствия в двора на училището. Инструкторът върви половин крачка след кучето, за да може адекватно и навреме да реагира на посоката му на движение. След всяко правилно изпълнение, учителят награждава ученика си с парченца кренвирш, бисквитка или нещо друго. Постепенно това се заменя с похвални думи. Кучето се научава да не работи заради лакомството, което ще получи при всяко правилно изпълнено действие, а заради това, че инструкторът ще го награди с “Браво” или само с погалване. Това става сигнал за добре свършена работа. Не бива обаче четириногите да работят повече от три часа, защото се претоварват.
Всеки ден кучето и неговият инструктор излизат в реални условия по маршрут – пътуване с градския транспорт, пресичане на светофар и т.н. Кучето водач има право да присъства в градския транспорт, във всички обществени сгради, то си е помощно средство, казва Мартина и дава нагледен пример за това. Както инвалидът не може да стане от количката си и да влезе в банката например, така и слепият човек не може да остави кучето си навън и да влезе в обществена сграда. Споделя, че преди са имали голям проблем с приемането им от хората, но за щастие напоследък се работи по-лесно.
Когато човек вижда нормално, той изпитва досада от паркираните по безумен начин коли, от липсващите шахти по улицата, от сергиите. Но не си дава сметка, че движението ще е абсолютно невъзможно, ако човек не вижда. Незрящите получават големи контузии от кабинките за телефони например, които кучето не може да прецени, че се разширяват във височина. Същото се отнася и за уличните стълбове, накичени с безброй табели, които се поставят твърде ниско. За съжаление този проблем може да бъде разрешен само от общината.
След осемте месеца в училището кучето и инструкторът му полагат водачески изпити. След дипломиране на кучето, следва обучение на избрания сляп човек за работа с животното. Много е важно да се знаят работните качества на кучето - концентрация на вниманието, уравновесеност на характера, начинът по който обхожда препятствията. Важна е и динамиката на движение – дали животното ходи бързо и тегли силно, или пък е по-бавно куче, по-лежерно. В зависимост от това се събира двойката човек – куче, които си пасват по физическите си параметри. Обучението на човека продължава две-три седмици, като в началото се провежда в училището. Той трябва да се запознае с всички подробности на бъдещия си партньор - как изглежда, къде се намира носът му, опашката, лапите, устата, как се чистят уши, как се мият лапи, как се поддържа хигиената на кучето, как се храни. От първия ден започват тренировки на полигона в симулирана среда под наблюдение на личния инструктор, който прави обучението. След седмица наученото в школата се пренася в домашните условия на човека – инструкторът, кучето на слепия човек и самият той отиват в дома му. Там започва адаптация на уменията на незрящия да използва кучето си в неговата среда и по неговите маршрути. След десетина дни двойката държи изпит, след което се подписва договорът за предаване на кучето водач.
Кучето се предава срещу 1 български лев. То си остава собственост на фондацията, а договорът е за безвъзмездно ползване – до края на работния живот на слепия човек. Фондацията поема също така грижите по издръжката – за храна, за аксесоари и други нужди.
Всеки незрящ може да кандидатства за куче водач. Човекът трябва да бъде на възраст между 18 и 60 години. Едно от изискванията освен слепотата е човек да е здрав физически, за да може да реагира с добри рефлекси на сигналите, които са на улицата. Хора с диабет, с проблеми със сърцето или с опорно-двигателния апарат не могат ползват куче водач.
Две от шестте обучени кучета водачи в България живеят в София. Едното от тях е на собственичката на школата – Албена Алексиева. Останалите са в Харманли, Пловдив, Трявна и Варна. През юни ще бъде предадено още едно куче, а до края на годината се подготвят седем други за водаческа служба.
Първата световна война слага начало на школите
Организираната подготовка на кучета водачи на слепи започва по време на Първата световна война, през която много хора загубват зрението си. През 1916 г. заедно с немската организация на кучета санитари се основава първото в света училище за кучета водачи. То се намира в Олденбург. Няколко години по-късно немското дружество за овчарски кучета отваря врати за второ училище в Потсдам. След това опитът се пренася в Швейцария, Великобритания, САЩ, Франция и Полша. Днес в повече от 30 страни се подготвят кучета водачи на слепи.
Десетте молби на кучето водач
1. Моля, не ме галете, защото това отвлича вниманието ми от моята отговорна работа.
2. Моля, не ме викайте при себе си, защото трябва да бъда неотлъчно до моя стопанин.
3. Моля, помагайте ми само чрез говор, защото вашето докосване ме обърква.
4. Моля, докато сме на светофар, съобщете на моя стопанин, когато се появи зелената светлина, защото аз не различавам цветовете.
5. Моля, съобщете на моя стопанин кои трамваи или тролеи спират в момента, защото аз не мога да чета.
6. Моля, освободете ни пътя, за да стигнем по-бързо и по-сигурно до нашата цел.
7. Моля, задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото, когато съм на работа, нямам време за игри.
8. Моля, не ме плашете и стряскайте.
9. Моля, спазвайте правилника за движение, за да не застрашавате нас и самите себе си.
10. Моля, не се плашете от мен. Можете да ме познаете по специалния повод, който нося на гърба си.